Кондак 1

Нет­лен­ни Царю на ве­ко­ве­те, дъ­р­жащ в дес­ни­ца­та Си всич­ки пъ­ти­ща на чо­веш­кия живот със си­ла­та на спа­си­тел­ния Твой про­ми­съл. Бла­го­да­рим Ти за всич­ки знай­ни и съкро­ве­ни Твои бла­го­де­я­ния, за зем­ния живот и за небес­ни­те ра­до­сти на Твое­то бъ­де­що цар­ство. Да­ря­вай и за­на­пред Тво­и­те ми­ло­сти на нас, пе­е­щи­те:

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Икос 1

Аз се родих слабо и без­по­мощ­но дете в света, но Твоят Ангел раз­про­сти­ра­ше свет­ли криле и па­зе­ше люл­ка­та ми. От­то­га­ва Тво­я­та любов сияе над всич­ки мои пъ­ти­ща и чудно ме води към свет­ли­на­та на веч­но­ст­та. Слав­но са явени щед­ри­те да­ро­ве на Твоя Про­ми­съл от пъ­р­вия ми ден и до днес. Бла­го­да­ря и зова с всич­ки по­зна­ли Те:

Слава на Тебе, при­зо­ва­лия ме към жи­во­та; слава на Тебе, яви­лия ми кра­со­та­та на все­ле­на­та. Слава на Тебе, разтво­ри­лия пред мен небе­то и зе­мя­та като вечна книга на мъ­д­ро­ст­та; слава на Тво­я­та веч­ност сред вре­мен­ния свят. Слава на Тебе за тай­ни­те и явни Твои ми­ло­сти; слава на Тебе за всяка моя скръб­на въз­диш­ка. Слава на Тебе за всяка стъп­ка на жи­во­та, за всеки миг ра­дост.

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Кондак 2

Госпо­ди, колко е ху­ба­во на гости у Тебе: бла­го­уха­нен вятър, пла­ни­ни, до­сти­га­щи небе­то, води като без­край­ни огле­да­ла, от­ра­зя­ва­щи зла­то­то на лъ­чи­те и ле­ко­та­та на об­ла­ци­те. Ця­ла­та при­ро­да тайн­стве­но шепти, ця­ла­та е пълна с ласки и пти­ци­те и жи­вот­ни­те носят пе­ча­та на Тво­я­та любов. Бла­го­сло­ве­на е май­ка­та земя с ней­на­та бър­зо­пре­хож­да­ща кра­со­та, про­буж­да­ща скръб по веч­но­то оте­че­ство, къ­де­то в нетлен­на кра­со­та звучи: Алилуя!

Икос 2

Ти ме въве­де в този живот като в оча­ро­ва­те­лен рай. Ние ви­дях­ме небе­то като дъл­бо­ка синя чаша, в чиито лазур звънят птичи песни, слу­шах­ме уми­ро­тво­ря­ва­щия шум на ле­со­ве­те и слад­ко­звуч­на­та му­зи­ка на во­ди­те, хра­нех­ме се с бла­го­ухан­ни­те и слад­ки пло­до­ве и с аро­ма­тен мед. Ху­ба­во е при теб на зе­мя­та, ра­дост­но е на гости у Тебе.

Слава на Тебе за праз­ни­ка на жи­во­та; слава на Тебе за бла­го­уха­ни­е­то на мо­ми­ни сълзи и рози. Слава на Тебе за раз­но­об­ра­зи­е­то на цветя и пло­до­ве; слава на Тебе за би­сер­но­то си­я­ние на утрин­на­та роса. Слава на Тебе за усмив­ка­та на свет­ло­то про­буж­дане; слава на Тебе за зем­ния живот, пред­вест­ник на небес­ния.

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Кондак 3

Чрез си­ла­та на Све­тия Дух е уха­ни­е­то на всяко цвете, тихия полъх на аро­ма­та, неж­но­ст­та на окрас­ка­та, кра­со­та­та на Ве­ли­ко­то в мал­ко­то. Хвала и чест на жи­во­тво­ря­щия Бог, раз­про­сти­ращ по­ля­ни­те, като раз­цъф­нал килим, увен­ча­ващ по­ля­та със зла­то­то на кла­со­ве­те и с ла­зу­ра на пол­ски­те треви, а ду­ша­та - с ра­до­ст­та на съзер­ца­ни­е­то. Ве­се­ле­те се и му пейте: Алилуя!

Икос 3

Колко си пре­кра­сен в тъ­р­же­ство­то на про­лет­та. Ко­га­то въз­кръ­сва ця­ло­то съз­да­ние и на хиля­ди гла­со­ве зове към Тебе: Ти си източ­ни­кът на жи­во­та, Ти си по­бе­ди­те­лят на смърт­та. Сред лунна свет­ли­на и песен на сла­веи до­ли­ни­те стоят в сво­и­те бе­ло­снеж­ни сват­бе­ни пре­ме­ни. Ця­ла­та земя е Твоя неве­ста, тя оча­к­ва нетлен­ния жених. Ако Ти и тре­ва­та об­ли­чаш така, то как ли ще пре­об­ра­зиш нас в бъ­де­щия век на въз­кре­се­ни­е­то, как ли ще се про­све­тят на­ши­те тела, как ли ще за­сия­ят на­ши­те души!

Слава на Тебе, из­ве­лия от тъм­но­та­та на зе­мя­та раз­но­об­раз­ни цве­то­ве, вкус и аро­мат; слава на Тебе за ра­ду­ши­е­то и лас­ки­те на ця­ла­та при­ро­да. Слава на Тебе за това, че си ни об­гра­дил с хиля­ди Твои съз­да­ния; слава на Тебе за дъл­би­на­та на Твоя разум, от­пе­ча­та­на в целия свят. Слава на Тебе, бла­го­го­вей­но це­лу­вам сле­ди­те на Тво­и­те незри­ми стъп­ки; слава на Тебе, за­па­ли­лия на­пред яр­ка­та свет­ли­на на веч­ния живот. Слава на Тебе, за на­деж­да­та за без­смърт­на, иде­ал­на, нетлен­на кра­со­та.

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Кондак 4

Как услаж­даш ми­сли­те за Теб, колко е жи­во­твор­но Твое­то слово, по-мека от елей и по-слад­ка от мед е бе­се­да­та с Тебе. Окри­ля и ожи­вя­ва мо­лит­ва­та към Тебе; с какъв тре­пет се из­пъ­л­ва то­га­ва сър­це­то и колко ве­ли­ча­ва и ра­зум­на става то­га­ва при­ро­да­та и целия живот! Къ­де­то те няма Теб - там е пу­сто­та. Къ­де­то си Ти - там е бо­гат­ство­то на ду­ша­та, там като жив поток се из­ли­ва песен: Алилуя!

Икос 4

Когато на зе­мя­та се спус­ка за­лезът, ко­га­то се въз­ца­ря­ва по­ко­ят на веч­ния сън и ти­ши­на­та на уга­сва­щия ден, аз ви­ждам Твоя чер­тог като ог­не­на па­ла­та в си­яй­ни­те ку­по­ли на об­ла­ци­те. Огън и пур­пур, злато и лазур про­ро­че­ски го­во­рят за неиз­ре­че­на­та кра­со­та на Тво­и­те се­ле­ния и тъ­р­же­стве­но за­явя­ват: да идем при Отца!

Слава на Тебе, в тихия ве­че­рен час; слава на Тебе, из­ли­ва­щия над света велик покой. Слава на Тебе за про­щал­ния лъч на за­ляз­ва­що­то слън­це; слава на Тебе за от­ди­ха на бла­го­дат­ния сън. Слава на Тебе за Тво­я­та бла­гост в мрака, ко­га­то е да­ле­че целия свят; слава на Тебе за уми­ле­ни­те мо­лит­ви на за­тро­гна­та­та душа. Слава на Тебе за обе­ща­но­то про­буж­дане за ра­до­ст­та на веч­ния неза­ляз­ващ ден.

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Кондак 5

Не са страш­ни жи­тей­с­ки­те бури за този, в чието сърце сияе свет­ли­на­та на Твоя огън. Нао­ко­ло - скръб и тъма, ужас и виене на вятъ­ра. А в ду­ша­та - ти­ши­на и свет­ли­на. Това е Хри­стос! И сър­це­то пее: Алилуя!

Икос 5

Виждам Твое­то небе, си­я­е­що със звез­ди. Колко си богат, колко свет­ли­на има у Тебе! С лъ­чи­те на да­леч­ни­те све­ти­ла към мене гледа веч­но­ст­та, аз съм тол­ко­ва малък и ни­що­жен, но с мене е Гос­под. Него­ва­та лю­бя­ща дес­ни­ца ме пази.

Слава на Тебе за непре­стан­ни­те грижи за мене; слава на Тебе за про­ми­сли­тел­ни­те срещи с хо­ра­та. Слава на Тебе за лю­бо­вта на близ­ки­те, за пре­да­но­ст­та на при­я­те­ли­те; слава на Тебе за кро­то­ст­та на жи­вот­ни­те, които ми слу­жат. Слава на Тебе за свет­ли­те ми­ну­ти на моя живот; слава на Тебе за чи­сти­те ра­до­сти на сър­це­то. Слава на Тебе за ща­сти­е­то да живея, да се движа и да съзер­ца­вам.

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Кондак 6

Колко си велик и близък в мощ­но­то дви­же­ние на бу­ря­та, колко е видна Тво­я­та ве­ли­ка ръка в из­бли­ка на осле­пи­тел­на­та мъл­ния, дивно е Твое­то ве­ли­чие. Глас Гос­по­ден над по­ля­та и над шума на ле­со­ве­те, глас Гос­по­ден в тъ­те­на на гръ­мо­те­ви­ци и дъж­до­ве, глас Гос­по­ден над мно­го­то води. Хвала на Тебе в гро­хо­та на ог­не­ди­ша­щи­те пла­ни­ни. Ти разтър­сваш зе­мя­та като дреха. Ти вди­гаш до небе­са­та мор­ски­те вълни. Хвала на сми­ря­ва­щия чо­веш­ка­та гор­дост, на изтръ­г­ва­щия по­ка­ен вопъл: Алилуя!

Икос 6

Както мъл­ния, ко­га­то осве­ти цар­ско пир­ше­ство и след нея огъ­нят на све­тил­ни­ци­те из­глеж­да жалък, така ти вне­зап­но про­б­лес­на в ду­ша­та ми по време на най-сил­ни­те ра­до­сти в моя живот. И след Тво­я­та мъл­ние­нос­на свет­ли­на колко без­цвет­ни, тъмни и при­знач­ни се ока­за­ха те. Ду­ша­та се за­те­че след Тебе.

Слава на Тебе, край и пре­дел на най-ви­со­ка­та чо­веш­ка мечта; слава на Тебе за на­ша­та неуто­ли­ма жажда за бо­го­об­ще­ние. Слава на Тебе, вдъх­на­лия в нас неудо­вле­тво­ре­ност от зем­но­то; слава на Тебе, об­лек­лия ни в Тво­и­те най-тънки лъчи. Слава на Тебе, съкру­ши­лия власт­та на тъм­ни­те ду­хо­ве, об­ре­к­лия на уни­що­же­ние всяко зло; слава на Тебе за Тво­и­те от­кро­ве­ния, за ща­сти­е­то да те чув­ства­ме и да жи­ве­ем с Тебе.

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Кондак 7

В див­но­то съче­та­ние на зву­ци­те се чува Твоят зов. Ти ни от­кри­ваш пред­ве­ри­е­то на ид­ва­щия рай и ме­ло­дич­но­ст­та на пес­но­пе­ни­я­та в хар­мо­нич­ни­те то­но­ве, във ви­со­та­та на му­зи­кал­ни­те съзву­чия, в бля­съка на твор­че­ство­то. Всич­ко ис­тин­ски пре­крас­но с могъщ при­зив от­на­ся ду­ша­та към Тебе, за­ста­вя я въз­тор­же­но да пее: Алилуя!

Икос 7

С на­път­стви­е­то на Све­тия дух, Ти оза­ря­ваш ми­съл­та на ху­дож­ни­ци­те, по­е­ти­те, на ге­ни­и­те на на­у­ка­та. Със си­ла­та на Свръх­съзна­ни­е­то те про­ро­че­ски по­сти­гат Тво­и­те за­ко­ни, раз­кри­ват ни без­да­на­та на Тво­я­та твор­чес­ка пре­мъ­д­рост. Тех­ни­те дела невол­но го­во­рят за Тебе; о, колко си велик в Сво­и­те съзи­да­ния, колко си велик в чо­ве­ка.

Слава на Тебе, яви­лия непо­сти­жи­ма сила в за­ко­ни­те на все­ле­на­та; слава на Тебе, ця­ла­та при­ро­да е пълна със за­ко­ни­те на Твое­то битие. Слава на Тебе за всич­ко от­кри­то на нас, по тво­я­та бла­гост; слава на Тебе за ге­ни­ал­но­ст­та на чо­веш­кия ум. Слава на Тебе за жи­вот­ви­ря­ща­та сила на труда; слава на Тебе за ог­не­ни­те езици на вдъх­но­ве­ни­е­то.

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Кондак 8

Колко близък си в дни на бо­лест, Ти Сам се на­кла­няш над тех­ния стра­дал­че­ски одър и сър­це­то бе­сед­ва с Тебе. Ти оза­ря­ваш ду­ша­та с мир във вре­ме­то на тежки скър­би и стра­да­ния, Ти из­пра­щаш неоча­к­ва­на помощ. Ти уте­ша­ваш, Ти си любов, из­пит­ва­ща и спа­ся­ва­ща, на Тебе пеем песен: Алилуя!

Икос 8

Когато в дет­ство­то си за първи път съзна­тел­но Те при­зо­вах, Ти из­пъл­ни моята мо­лит­ва и бла­го­го­ве­ен покой из­пъл­ни ду­ша­та ми. То­га­ва раз­брах, че Ти си благ и че са бла­же­ни при­бя­г­ва­щи­те към Тебе. За­поч­нах да при­зо­ва­вам от­но­во и от­но­во и днес зова:

Слава на Тебе, на­си­ща­щия с блага моите же­ла­ния; слава на Тебе, бдя­щия над мене ден и нощ. Слава на Тебе, из­це­ля­ва­щия скър­би­те и за­гу­би­те с це­ли­тел­но­то ле­че­ние на вре­ме­то; слава на Тебе, с Тебе няма без­на­дежд­ни за­гу­би, Ти да­ря­ваш на всики вечен живот. Слава на Тебе, на­да­ри­лия с без­смър­тие всич­ко добро и ви­со­ко, Ти си обе­щал же­ла­тел­на­та среща с по­кой­ни­те.

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Кондак 9

Защо ця­ла­та при­ро­да тайн­стве­но се усми­хва в дните на праз­ни­ци­те? От какво то­га­ва в сър­це­то се раз­ли­ва дивна ме­ко­та, несрав­ни­ма с нищо земно, и са­ми­ят въз­дух в ол­та­ра и храма става свет­ло­но­сен? Това е полъх на Тво­я­та бла­го­дат, това е отбля­сък от Та­вор­ска­та свет­ли­на; то­га­ва небе­то и зе­мя­та хва­леб­но пеят: Алилуя!

Икос 9

Когато Ти ме вдъх­но­вя­ва­ше да служа на ближ­ния и оза­ря­ва­ше ду­ша­та ми със сми­ре­ние, един от без­чис­ле­ни­те Твои лъчи па­да­ше в сър­це­то ми и то ста­ва­ше свет­ло­нос­но, като же­ля­зо­то в огъня. Аз ви­ждах Твоя тайн­ствен неуло­вим Лик.

Слава на Тебе, Пре­об­ра­зи­лия нашия живот с добри дела; слава на Тебе, За­пе­ча­та­лия неиз­ка­за­на сла­дост във всяка Твоя за­по­вед. Слава на Тебе, явно пре­би­ва­ва­щия там, къ­де­то бла­го­ухае ми­ло­сър­ди­е­то; слава на Тебе, из­пра­ща­щия ни неуда­чи и скър­би, за да бъдем от­зив­чи­ви към стра­да­ни­я­та на дру­ги­те. Слава на Тебе, по­ло­жи­лия ве­ли­ка на­гра­да в са­мо­цен­но­ст­та на доб­ро­то; слава на Тебе, при­е­ма­щия ви­со­кия порив. Слава на Тебе, въз­ви­си­лия лю­бо­вта по-ви­со­ко от всич­ко земно и небес­но.

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Кондак 10

Не може да се въз­ста­но­ви раз­би­то­то на прах, но Ти въз­ста­но­вя­ваш тези, у които съве­ст­та е изт­ле­ла, но Ти въз­връ­щаш пре­диш­на­та кра­со­та на ду­ши­те, които без­на­дежд­но с я за­гу­би­ли. С Тебе няма нищо непо­пра­ви­мо. Ти це­ли­ят си любов. Ти си Тво­рец и Вдъх­но­ви­тел. Тебе хва­лим с песен: Алилуя!

Икос 10

Боже мой, Ти знаеш от­па­да­не­то на гор­дия ангел ден­ни­ца. Спаси ме със си­ла­та на бла­го­дат­та, не ми давай да от­пад­на от Тебе, не ми давай да се усъм­ня­вам в Тебе. Изо­стри моя слух, да мога през всич­ки ми­го­ве на моя живот да слу­шам Твоя тайн­ствен глас и да зова към Тебе, вез­де­същия:

Слава на Тебе за про­ми­сли­тел­но­то сте­че­ние на об­сто­я­тел­ства­та; слава на Тебе за бла­го­дат­ни­те пред­чув­ствия. Слава на Тебе за от­кро­ве­ни­я­та насън и наяве; слава на Тебе, раз­ру­ша­ва­щия на­ши­те без­по­лез­ни за­мис­ли. Слава на Тебе, отрез­вя­ва­щия ни чрез стра­да­ния от опи­я­не­ни­е­то на стра­сти­те; слава на Тебе, спа­си­тел­но сми­ря­ва­щия гор­до­ст­та на сър­це­то.

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Кондак 11

През ле­де­на­та мрежа на ве­ко­ве­те чув­ствам топло Твое­то Бо­же­стве­но ди­ха­ние, чувам стру­я­ща­та кръв. Ти вече си близо, част от вре­ме­на­та е от­ми­на­ла. Аз ви­ждам Твоя Кръст - той е за­ра­ди мен. Моят дух е в праха пред Кръ­ста: тук е тъ­р­же­ство­то на лю­бо­вта и спа­се­ни­е­то, тук не зам­лъ­к­ва на­ве­ки хва­ла­та: Алилуя!

Икос 11

Блажен е, който вкуси ве­че­ря­та в Твое­то Цар­ство, но Ти още на зе­мя­та си ме при­об­щил към това бла­жен­ство. Колко пъти си про­сти­рал към мен с Бо­же­стве­на­та дес­ни­ца Твое­то тяло и Кръв и аз, мно­го­греш­ни­ят, съм при­е­мал тази све­ти­ня и съм чув­ствал Тво­я­та любов, неиз­ка­за­на, свръ­хе­сте­стве­на.

Слава на Тебе за непо­сти­жи­ма­та жи­ви­тел­на сила на бла­го­дат­та; слава на Тебе, въз­диг­на­лия Тво­я­та църк­ва като тихо при­ста­ни­ще на из­мъ­че­ния свят. Слава на Тебе, въз­раж­да­щия ни с жи­во­тво­ря­щи­те води на кръ­ще­ни­е­то; слава на Тебе, Ти въз­връ­щаш на ка­е­щи­те се чи­сто­та­та на непо­роч­ни­те лилии. Слава на Тебе, непре­съхва­ща без­дна от опро­ще­ние; слава на Тебе, за ча­ша­та на жи­во­та, за хляба на веч­на­та ра­дост.

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Кондак 12

Виждах много пъти от­ра­же­ни­е­то на Тво­я­та слава върху ли­ца­та на по­чи­на­ли. С каква незем­на кра­со­та и ра­дост све­те­ха те, колко въз­душ­ни, без­плът­ни бяха тех­ни­те черти, това беше тъ­р­же­ство на до­стиг­на­то­то ща­стие и покой, чрез мъ­л­ча­ние те зо­вя­ха към Теб. В часа на моята кон­чи­на про­све­ти и моята душа, зо­вя­ща: Алилуя!

Икос 12

Каква е моята по­хва­ла пред Теб! Аз не съм чувал пе­ни­е­то на хе­ру­ви­ми­те, това е жре­бий на ви­со­ки­те души, но зная как Те хвали при­ро­да­та. Съзер­ца­вал съм през зи­ма­та как в лун­но­то без­мъ­л­вие ця­ла­та земя тихо се моли на Теб, об­ле­че­на в бяла риза, си­я­е­ща със снеж­ни би­се­ри. Ви­ждал съм как се радва за Тебе слън­це­то и птичи хо­ро­ве въз­пя­ват Тво­я­та слава. Чувал съм как тайн­стве­но шуми лесът за Тебе, как пеят ве­ро­ве­те, ро­мо­лят во­ди­те, как про­по­вяд­ват за Тебе хо­ро­ве­те на све­ти­ла­та със свое­то строй­на дви­же­ние в без­ко­неч­но­то про­стран­ство. Какво е моята по­хва­ла! При­ро­да­та е по­слуш­на, а аз - не, до­ка­то живея ви­ждам Тво­я­та любов, искам да бла­го­да­ря, да се моля и зова:

Слава на Тебе, Който ни по­ка­за свет­ли­на­та; слава на Тебе, въз­лю­би­лия ни с любов дъл­бо­ка, неиз­ме­ри­ма, бо­же­стве­на. Слава на Тебе, осе­ня­ва­щия ни със свет­ли­на чрез сон­мо­ве­те ан­ге­ли и све­тии; слава на Тебе, все­све­ти Отче, при­зо­ва­ващ ни в Твое­то Цар­ство. Слава на Тебе, Свети Душе, жи­во­тво­ря­щи, слън­це на бъ­де­щия век; слава на Тебе за всич­ко, Тро­и­це Бо­же­стве­на, все­б­ла­га.

Слава на Тебе, Боже, во веки!

Кондак 13

О, все­б­ла­га и жи­во­тво­ря­ща Тро­и­це, при­е­ми бла­го­да­ре­ние за всич­ки Твои ми­ло­сти и ни по­ка­жи до­стой­ни за Тво­и­те бла­го­де­я­ния, та умно­жи да­де­ни­те ни та­лан­ти, да вле­зем във веч­на­та ра­дост на нашия Гос­под с по­бед­на хвала: Алилуя!

Се́й конда́къ глаго́лется три́жды. Та́же Икосъ 1-й и Конда́къ 1-й

Ака­тист бла­го­дар­ствен Слава Богу за всич­ко на Бъ­л­гар­ски
Други химни на Бъ­л­гар­ски